Зала 4

В залата са представени основните насоки, характерни за живописта на 30-те до 70 – те години на миналия век, портрет, пейзаж, натюрморт.

През 30-те години протичат процеси на обновление на пластичния език и стилов възглед в  живописта.  Периодът е белязан от появата на редица талантливи художници, чието творчество става синоним за новаторство, експеримент и успех в страната и в чужбина. Много от тях са специализирали в Европа. Те се обединяват в Дружество на новите художници (1931) и картините им са в унисон с най-новите европейски тенденции.

Красотата на българската природа и бит са в центъра на  произведенията на художниците, свързани с движението “Родно изкуство”. Един от най-видните представители е Владимир Димитров Майстора. Портретната композиция “Кюстендилско момиче” е художествено въплъщение на красотата на живата природа и човека.

 

Бенчо Обрешков, известен като един от големите майстори на натюрморта и многофигурните композиции от бита на българина, картината “Пазарен ден” и „Натюрморт” са  едни от най-характерните за творчеството на художника. Златю Бояджиев в  композицията “Зима-пързалка”-1965 г. е наивистично-повествователен, занимателен. Картината е от втория период на автора, когато след парализа започва наново да се учи да рисува с лявата ръка.

Творбите на Александър Петров създадени в края на 60-те и началото на 70-те години, имат принос в разкрепостяването на колорита в българската живопис. Характерен със стилизирани форми и ярки декоративни цветове.

През 60 – 70 години българското изобразително изкуство навлиза във фазата на едно ново обновление – модерна интерпретация на стари теми и сюжети. Голямо е разнообразието от стилове и третиране на темата Балчик, любим сюжет на много художници : Дора Кънчева, Здравко Александров,  Никола М. Даскалов, Георги Павлов-Павлето, Пенчо Балкански, Ценко Бояджиев и др.

Майстор на акварела, Константин Щъркелов е изпълнил с виртуозна лекота и чувство за пространство пейзажа „Езеро в планината”.  След септември 1944 г. творчеството му е отречено и забравено заради връзките му с Двореца. Наричат го „официален художник на буржоазния режим и царски любимец”… Той е изселен, изключен от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.

Господин Желязков Сербезов е родом от Добруджа, един от първите студенти в новооткритата Художествена академия – София, за отличен успех е изпратен да специализира в Русия при известния Иля Репин. В картината му „Голо тяло” се забелязва влиянието на руската  школа – перфектната рисунка на фигурата и колорита издържани в традициите на академизма. Заедно с руски иконописци e изрисувал  храма „Св. Александър Невски” в София и иконите в църквата „Св. Троица” в Добрич.

Живописта на Дечко Узунов е носител на прогресивните влияния още от 30-те години. Завършил Художествена академия в София, специализирал в Мюнхен, от 1937 г. до 1963 г., той е професор в Академията. Работи в областта на илюстрацията, живописта; както и стенопис, сценография и приложни изкуства.

Времето, процесите и модите в изкуството сякаш минават незабелязано покрай Найден Петков. Той има своя път, който следва до самия край през 1989 година. В него най-голяма част и най-много творческа енергия е отредена  на пейзажа. Рисуването на пейзажи е  начинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата.

Представена е и новаторската пловдивска школа на 60-те години — група, в която влизат Йоан Левиев. Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов. Те са художниците, които се противопоставят на академичния и социалистическия реализъм и търсят нови пътища в изкуството в посока на модерната живопис на 20 век. Творбите на част от художниците, са в залите на ІІ-я етаж.

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!

Enable Notifications    OK No thanks