Зала 4
В залата са представени основните насоки, характерни за живописта на 30-те до 70 – те години на миналия век, портрет, пейзаж, натюрморт.
През 30-те години протичат процеси на обновление на пластичния език и стилов възглед в живописта. Периодът е белязан от появата на редица талантливи художници, чието творчество става синоним за новаторство, експеримент и успех в страната и в чужбина. Много от тях са специализирали в Европа. Те се обединяват в Дружество на новите художници (1931) и картините им са в унисон с най-новите европейски тенденции.
Красотата на българската природа и бит са в центъра на произведенията на художниците, свързани с движението “Родно изкуство”. Един от най-видните представители е Владимир Димитров – Майстора. Портретната композиция “Кюстендилско момиче” е художествено въплъщение на красотата на живата природа и човека.
Бенчо Обрешков, известен като един от големите майстори на натюрморта и многофигурните композиции от бита на българина, картината “Пазарен ден” и „Натюрморт” са едни от най-характерните за творчеството на художника. Златю Бояджиев в композицията “Зима-пързалка”-1965 г. е наивистично-повествователен, занимателен. Картината е от втория период на автора, когато след парализа започва наново да се учи да рисува с лявата ръка.
Творбите на Александър Петров създадени в края на 60-те и началото на 70-те години, имат принос в разкрепостяването на колорита в българската живопис. Характерен със стилизирани форми и ярки декоративни цветове.
През 60 – 70 години българското изобразително изкуство навлиза във фазата на едно ново обновление – модерна интерпретация на стари теми и сюжети. Голямо е разнообразието от стилове и третиране на темата Балчик, любим сюжет на много художници : Дора Кънчева, Здравко Александров, Никола М. Даскалов, Георги Павлов-Павлето, Пенчо Балкански, Ценко Бояджиев и др.
Майстор на акварела, Константин Щъркелов е изпълнил с виртуозна лекота и чувство за пространство пейзажа „Езеро в планината”. След септември 1944 г. творчеството му е отречено и забравено заради връзките му с Двореца. Наричат го „официален художник на буржоазния режим и царски любимец”… Той е изселен, изключен от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.
Господин Желязков Сербезов е родом от Добруджа, един от първите студенти в новооткритата Художествена академия – София, за отличен успех е изпратен да специализира в Русия при известния Иля Репин. В картината му „Голо тяло” се забелязва влиянието на руската школа – перфектната рисунка на фигурата и колорита издържани в традициите на академизма. Заедно с руски иконописци e изрисувал храма „Св. Александър Невски” в София и иконите в църквата „Св. Троица” в Добрич.
Живописта на Дечко Узунов е носител на прогресивните влияния още от 30-те години. Завършил Художествена академия в София, специализирал в Мюнхен, от 1937 г. до 1963 г., той е професор в Академията. Работи в областта на илюстрацията, живописта; както и стенопис, сценография и приложни изкуства.
Времето, процесите и модите в изкуството сякаш минават незабелязано покрай Найден Петков. Той има своя път, който следва до самия край през 1989 година. В него най-голяма част и най-много творческа енергия е отредена на пейзажа. Рисуването на пейзажи е начинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата.
Представена е и новаторската пловдивска школа на 60-те години — група, в която влизат Йоан Левиев. Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов. Те са художниците, които се противопоставят на академичния и социалистическия реализъм и търсят нови пътища в изкуството в посока на модерната живопис на 20 век. Творбите на част от художниците, са в залите на ІІ-я етаж.