СГРАДАТА

Художествената галерия е архитектурно-строителен паметник на културата. Строена е през 30-те години на ХХ век за съдебна палата и е една от малкото сгради, запазени в архитектурната памет на Добрич. До 1940 г. в северната част е румънската полиция, а в подземието, съхранени до днес, са арестантските килии.

С Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа към България, сградата става собственост на българската държава и в нея се помещават различни администрации и институции.

През 1981 г. е адаптирана за галерия. Автори на художествено-пространственото решение са арх. Асен Коев и художникът Атанас Нейков /1924-2003/. Те запазват фасадите и архитектурните елементи в стил „неокласицизъм“, а интериорните пространства решават в анфилада. Стъклените прегради създават визуални връзки между експозиционните зали и допринасят за музейната естетика. Постоянната експозиция е разположена на два етажа, а в две зали на първия етаж се откриват временни изложби.

Бадеми

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ

Обособена е зала за образователни занимания, творческа работа и експерименти – „Работилница за въображение“. В нея се прилагат интерактивни средства, провеждат се срещи с художници, лекции, видео прожекции и мултимедийни презентации.

В запазените до днес килии се излагат инсталации, видео арт, мултимедия и други форми за визуални изкуства.

В атмосферата на постоянната експозиция се изнасят концерти, представят се книги, провеждат се конференции и др.

Художествената галерия в Добрич е един от 100-те национални туристически обекта.

Бряг
ГЕОРГИ БАЕВ

ХУДОЖЕСТВЕН ФОНД

Творбите в художествения фонд на галерията са систематизирани в отделите „Живопис“, „Графика“, „Скулптура“, „Декоративно-пластични изкуства“ и „Други форми“. Голяма част от тях е свързана с темата за земята и хората, тъй като повече от две десетилетия в Добрич се провеждат общи художествени изложби с това име.

Трудът на полето в различните сезони, плодовете на земята, красотата на добруджанския край, историята и героите му вдъхновяват художници от различни генерации.

Живописната колекция е богата с шедьоври на българските класици, както и творби на съвременни автори: Иван Мърквичка, Златю Бояджиев, Владимир Димитров – Майстора, Господин Сербезов, Бенчо Обрешков, Стоян Сотиров, Николай Райнов, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Александър Петров, Борис Шаров, Димитър Казаков, Светлин Русев, Генко Генков и др. Събраните до средата на 90-те години платна дават представа за творческите търсения и тенденции в развитието на изобразителното изкуство в страната и региона.

В „Графика“ се проследява българското графично изкуство от възрожденските щампи от края на XIX век до наши дни – в творбите на Николай Райнов, Васил Захариев, Веселин Стайков, Илия Бешков, Златка Дъбова, Любен Диманов, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Румен Скорчев, Борислав Стоев, и др. Разнообразие от стилове и графични техники има както в съвременната българска графика, така и в колекцията чуждестранна графика.

В „Скулптура“ – в бронз, камък, дърво, гипс са творбите на съвременните български скулптори, създадени в периода от 70-те до 90-те години на ХХ век: Галин Малакчиев, Величко Минеков, Валентин Старчев, Альоша Кафеджийски, Павел Койчев, Кирил Мескин, Ангел Станев, Иван Русев, Емил Попов, Снежана Симеонова, Стефан Лютаков и др.

Колекцията в отдел „Декоативно-пластични изкуства“ съдържа керамика, текстил, мозайка, дървопластика, фотография и др. творби, създадени през 80-те и 90-те години на ХХ в. – период, характерен с процес на размиване на границите между изящните и приложни изкуства и съчетаване на изразните им средства: Антонина Конзова, Евелина Ханджиева, Анастасия Ножарова и др.

Пазарен Ден

БЕНЧО ОБРЕШКОВ

Отстъпление на румънската армия-1916

БОРИС ДЕНЕВ

В отдел „Други форми“ са включени ръчно лята хартия, принт върху платно, видео арт, пластики, инсталации, колажи и обекти. Колекцията от творби хартия е събирана от международните пленери и изложби „Хартията“, организирани от галерията. В нея са представени творческите търсения на автори от България, Гърция, Корея, Хърватия, Словения, Франция, Испания, Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Беларус, Румъния, Швейцария, Финландия, Унгария, Турция, Япония и др., които разкриват богатите пластически възможности на този материал.

Добричките художници имат важно място в художествения живот на града и историята на галерията. През 20-те и 30-те години на ХХ век в Добрич са първите изяви на Атанас Попов, Никола Тахтунов, Георги Урумов, Христо Каварналиев и др.

През 60-те години Янко Атанасов, Никола Богданов, Михаил Петков, Асен Попов, Добромир Петров – художници с академично образование, както и Филип Филипов, Тодор Балев, Ганчо Михайлов, Димитър Греков, Драгни Цветков и други, основават Групата на художниците в града и ежегодно откриват изложби.

През 70-те години в тях участват и нови имена – Никола Даскалов, Христо Господинов, Евелина Ханджиева, Кирил Петров, Гинка Димова, Стелиян Стоянов, Елисавета Качулева, Иван Йотов и др.

През 80-те и 90-те години в творческите изяви се включва ново поколение художници: Радослав Котларски, Божидар Тонев, Пенка Димитрова, Вера Пенева, Цветан Манев, Христо Кралев, Георги Атанасов, Георги Събев, Наско Атанасов, Недко Недков, Христо Константинов, Борил Цонев и др.

В края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век в изложби участват и Милена и Али Алджабари, Велина Христова, Самуил Стоянов, Венета Велева, Геновева Рогова, Венета Ганчева.

Ежегодно художниците на Добрич представят в галерията своите творчески търсения в индивидуални и общи изложби.

Отстъпление на румънската армия-1916

БОРИС ДЕНЕВ

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!

Enable Notifications OK No thanks