Зала 11

ЗЛАТОТО НА ДОБРУДЖА

В колекция “Златото на Добруджа”, са представени творби с добруджанска тематика, създадени в периода от края на 90-те години на 19 век до 90-те години на 20 век. Битието на хората от тоя край и пейзажът определят тематично-съдържателната страна на творбите. Те са разгледани в множество аспекти и интерпретирани в различни изразни средства. Романтичните представи в пейзажния жанр се свързват с появата и развитието на идеите на направлението “Родно изкуство” през 20-те години на 20 век. Водещо е създаването на изкуство с ярък национален облик, а обект са обикновените трудови хора – с тяхната физическа и морална устойчивост и красота. Художниците търсят националната специфика във фолклорно-романтичен план.

Земя Добруджа

Илия Илиев

Пекар

Мърквичка

През 60-те години започва ново и динамично развитие в пластично-образния език. Сюжети от някогашния бит на селото, мотиви от народните предания, приказки и легенди – определят тематично сюжетите на живописните творби. Търсенето на вътрешен смисъл, желанието да се вникне в същността на българската душевност според географското местоположение и историческото минало на отделните етнически съставки е заложено в концепцията на този тематичен кръг творби – напр. “Пекар” от Иван Мърквичка ( 90-те год. на ХІХв.). Като основни насоки могат да се очертаят решенията на съдържанието в монументално-героичен план, ретроспективно-съзерцателно поетизиране на миналото; нежно лирическо преживяване на хубостта на българската природа, пейзажите близки до наивистичното;  драматическата напрегнатост; откриването на съдбовно мистичния смисъл на различни страни от народния живот.

Някогашният бит на селото, мотиви от народните предания, приказки и легенди определят тематично сюжетите на творбите. Прибиране на житото, жетвата, вършитба, разлюляни житни нивя, воденици това са част от темите в картините на Найден Петков, Никола Тахтунов, Кеазим Исинов и др.

Темата за плодородието и красотата на българката са водещи в картините на Майстора. Димитър Казаков с „Лято” и „Приседнали на земята” е един автор намерил място още през 70-те в колекциите на Лувъра и много известни музеи и колекционери по света.

Пекар

Мърквичка

Кеазим Исинов с “Плодородие” и „Златото на Добруджа”, дала наименованието на тази колекция, са като илюстрации на приказки  за живота и труда на българина.

Като цяло можем да заключим, че в произведенията на съвременната пейзажна живопис в българското изкуство, които са свързани с темата “Златото на Добруджа” се наблюдава една обща композиционна тенденция – фигуралните образи в изобразителното пространство са мислени във връзка помежду си и обкръжението си и така са изтъкнати различни черти от необятната красота на природата и връзката между човека и нея – в бита, труда, празника и душевността. Независимо от многообразието на живописните стилове и тенденции, които различните поколения творци следват в изкуството си, темата за плодородието, красотата, богата историческа и културна традиция на тоя край е добила мащабност в съвременното ни визуално изкуство. Вълнуващи, красиви и незабравими в картините са образите на разлюлените като море златни житни нивя на Добруджа, пирамидите със златното зърно на хляба, образите на хората със златист загар, които с труда си създават златните дарове на земята, озарени от златното слънце под чиито лъчи се ражда и множи богатството на живота.

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!

Enable Notifications    OK No thanks