На 03 октомври 2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба „Графика и рисунка“ на пловдивските художници Румен Нечев и Янко Ненов. След участието им в изданията на пленер „Хартията“ от 2021 г. и 2023 г., сега те се представят самостоятелно пред публиката в Добрич. Двамата умело разказват истории, използвайки различни похвати и художествени техники – черно-бяла, силно контрастна графика, сложни, многоцветни графични листове, цветни рисунки, включващи графични елементи в преге.

Румен Нечев е роден през 1959 г. в гр. Смолян. Завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък /1978/ и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Графика” /1986/ при проф. Христо Цацинов. Член на СБХ /1990/ и на Дружеството на пловдивските художници /1992/. Румен Нечев работи основно в сферата на графиката, но през последните години активно експериментира и в живописта. От 1988г. има реализирани над 40 самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина, носител е на 25 национални и международни награди и стипендии. Участвал е в над 10 кураторски проекта с графика и хартиени обекти.

Янко Ненов е роден през 1950 г. в с. Княжево, Ямболско. Завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /1980/ със специалност „Графика“ в класа на проф. Иван Маринов. Има над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина в областта на скулптурата, живописта, графиката, рисунката, колажа, миниатюрата. Носител е на редица престижни национални и международни награди. Янко Ненов е единственият български творец, участвал в световния „Портрет на света“, в който участват 128 личности на нашето съвремие, допринесли за развитието на изобразителното изкуство, литературата, музиката, философията, политиката като Сезар, Умберто Еко, Габриел Гарсиа Маркес, Нелсън Мандела, Дарио Фо, Харолд Пинтър, Евгений Евтушенко, Изабел Алиенде и други.

Очакваме ви!

И тази година Община град Добрич се включва в Нощта на литературата, която ще се осъществи на 25 септември от 16.00 ч. до 19.00 ч. на три места в града: Дом-паметник „Йордан Йовков“, Музей в градски парк „Св. Георги“ и Художествена галерия. Празничната програма за Денят на Добрич се обогатява и с това събитие, което се провежда по едно и също време в различни европейски градове. В трите читателски гнезда в нашия град на всеки половин час ще се четат откъси от съвременна европейска литература, публикувана след 2000 г. и издадена на български език. Четците са ученици от град Добрич с интереси в различни области на науката и литературата: Йоана Димитрова от ЕГ „Гео Милев“, Кристиян Иванов и Вилислав Стамболов от
СУ „Димитър Талев“.
Заповядайте ! Вход свободен

Художествена галерия
ИТАЛИЯ
Заглавие: „Как се пътува със сьомга“
Автор: Умберто Еко
Превод: Вера Петрова
Издателство: „Колибри“
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Заглавие: „Същите очи“ /2024/
Автор: Горян Петревски
Превод: Мариян Петров
Издателство: „Изида“
Четец: Вилислав Стамболов – ученик от СУ „Димитър Талев“ град Добрич

В сборника „Как се пътува със сьомга“ е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите,
глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.
Кратка визитка на автора:
Умберто Еко (1932–2016) е роден в Александрия. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010), „Нулев брой“. Сред многобройните му студии и есета – както
академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“. Благодарение на оригиналните си идеи и дълбокото познаване на романи от по-ранни векове, Умберто Еко създава шедьоври като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“, които са, освен всичко друго, и силно философски. Той ще остане завинаги в сърцата на читателите със своите забавно-сатирични, криминални и леко фантастични произведения. Повлиян от автори като Джеймс Джойс, гордостта на ирландската литература, и Хорхе Луис Борхес, родоначалник на латиноамерикански магически реализъм, Еко ни дарява с разнообразни по жанр, структура и послания текстове.
Вера Петрова е преводач и писател, журналист и пътешественик. Живяла е в Италия, била е преподавател в Университета в Пиза, кореспондент на чужди медии, главен редактор на месечни издания у нас. Автор е на три книги: „Вместо книга“, „Завихряне“, „Разходки из невидимия свят“. Превежда на италиански език произведения на Йордан Радичков – „Спомени за коне“ и избрани разкази от „Хора и свраки“ с две издания в Италия под общо заглавие Gente, gaze e cavalli (Il Vascello; Voland).Преводач на някои от най-известните съвременни италиански автори на български език – Умберто Еко, Джани Родари, Елена Феранте (награда на Съюза на преводачите в България), Маргарет Мацантини, Паоло Сорентино, Бернардо Бертолучи, Виола Ардоне и много други. Директор е на Софийския международен литературен фестивал през 2017г. В Италианския културен институт е водила практически курс по литературен превод и обучения по български език. Книгата „Детският влак“ на Виола Ардоне в превод на Вера Петрова става Книга на годината на книжарите от „Хеликон“ за 2020 г.
За книгата „Същите очи“
Когато един майски ден Ангел, живеещ уединено с осиновителите си в самотна, но красива клисура, минава през спрелия на гарата влак, за да продава люляк, е обхванат от чувство, каквото никога до този момент не е изпитвал. Нещо необяснимо пламва между него и момиче със сини очи – същите като неговите. Обзет от внезапен порив, той й подарява всичките букетчета, които са му останали, а тя му хвърля през прозореца на потеглящия влак лист с адреса си. Неочакван порив на вятъра обаче отнема шанса на момчето да се свърже с тайнствената непозната, която превзема мислите му. Есента Ангел отива в големия град, за да учи. Там ще срещне нови приятели, неразкрити тайни, а защо не и красивото момиче със същите очи като неговите.
Кратка визитка на автора:
Горян Петревски (роден на 14 юли 1951 г.) е най-четеният македонски автор за млади читатели. Написал е 18 книги, най-вече романи, като най-популярните са „Марта“, „Сама“ и „Същите очи“. Спечелил е престижни награди, сред които „Ванчо Николески“ (за най-добра книга за деца или млади читатели) на Дружеството на македонските писатели. Произведенията му имат изключителен успех сред няколко поколения читатели в Република Северна Македония и от
десетилетия се изучават в гимназиалния курс. Обявявани са от Народната библиотека в Скопие за най-четените книги на годината. Писателят ще присъства на четенето от неговата книга в София в Европейската нощ на литература 2024 г.
Преводачът Мариян Петров е награждаван автор на 7 белетристични книги, преводач на над 120 заглавия и редактор на множество творби. Роден е през 1961 г.. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като сценарист на „Машина за звезди”, редактор в ТВ „Еврофутбол”, съботния подлистник „24 гафа“ на в. „24 часа“, „Господари на ефира“, сътрудник в Центъра за оценяване на НБУ, ръководител в системата на образованието. Писател и преводач на свободна практика е. Превел е популярни руски и украински автори като Сергей Алексеев, Александър Бушков, Лев Гумильов, Анна Данилова, Григорий Сковорода, Васил Слапчук, Иван Андрусяк и др., както и водещи македонски автори като Луан Старова, Оливера Николова, Горян Петревски, Томислав Османли, Блаже Миневски, Влада Урошевич, Ягода Михайловска-Георгиева, Ермис Лафазановски, Фросина Пармаковска и др.
Четец: Вилислав Стамболов. Ученик в 12 клас на СУ „Димитър Талев“ град Добрич.
Заместник председател на Ученическия съвет при училището. Интересува се от класическа музика, политика, изкуство.
Организатори: Община град Добрич с партньори: Регионален исторически музей – Добрич и Художествена галерия – Добрич. Столична община, EUNIC, фондация „Прочети София“, Австрийско посолство, Посолство на Белгия, Гьоте-институт България, Посолство на Гърция, Посолство на Дания, Посолство на Ирландия, Институт Сервантес-София, Италиански културен институт, Британски съвет България, Полски институт в София, Институт „Камойш“ София, Културно-информационен център на Република Северна Македония в София и Посолство на Р. Северна Македония, Посолство на Словения, Посолството на Украйна,
Институт Лист – Унгарски културен институт, Чешки център София, Посолство на Швейцария, Фондация „Детски книги“.

Пленер „Хартията – Същност и намеса“ 2024 завършва с изложба в ХГ – Добрич!

Официалното откриване на изложбата с творби, създадени в дните на пленера, е от 18:00 ч. на 05 септември (четвъртък).

През изминалата седмица ежедневно ви запознавахме с програмата на пленер „Хартията – Същност и намеса“ 2024 чрез дневника на събитията с текст и снимки.

Как десетимата художници разбират същността на хартията и как творческата намеса интерпретира и променя тази същност – това предстои да видим в експонираните в две от залите на Художествена галерия – Добрич колажи, пластики, инсталации и хартиени обекти. Тазгодишното издание на пленера включва и специалното участие на изкуствоведа Румена Калчева, която ще открие изложбата.

Заповядайте!

От 28 август до 6 септември 2024 г. Художествена галерия – Добрич отново е инициатор на пленер „Хартията“. Тазгодишният проект, разработен от екипа на галерията, е под надслов „Хартията – Същност и намеса“.

Десет дни в залите на галерията ще творят изявени художници: Благовеста Нейчева, Валентина Лапчева, Венета Велева, Дора Иванова, Елена Панайотова, Капка Кънева, Красимир Терзиев, Мартина Караиванова, Румен Рачков, Румена Калчева, Теодор Лихо. Обединява ги експериментът с ръчната хартия и богатите творчески възможности, които тя предлага.

Работният процес традиционно ще протече при отворени врати, а посетителите ще могат да се запознаят с творческата биография на всеки от авторите по време на вечерните срещи.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община град Добрич, в партньорство с хотел „Вила ди Полета“.

На 1 август 2024 г. от 17:30 часа в Художествена галерия – Добрич се открива изложбата „МЕЖДУ ЧЕРНО&БЯЛО“ – графика и рисунка на Веселин Дамянов-Ves.

Любителите на българското графично изкуство, граждани и гости на града, ще имат възможността да надникнат във вълнуващия „пъстър“, между черното и бялото свят на художника, който той пресъздава чрез експериментиране и смесване на различни графични техники.

Творчеството на Веселин Дамянов- Вес е познато на добричката публика от участието му в пленер Хартията „Хартия и цвят“ 2021 и мащабната изложба по повод 60-тата годишнина на галерията през 2023 година. Негови творби са представени и в постоянната експозиция на ХГ – Добрич.

Веселин Дамянов-Вес е роден на 30 май 1977 г. в град Сливен, през 1996 г. завършва Средно художествено училище по приложни изкуства „Димитър Добрович” в Сливен със специалност „Плакат”. През 2002 г. завършва бакалавърска степен във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразително изкуство“ със специалност „Графика“, а през 2004 г. получава магистърска степен със специалност „Живопис“.

Член на СБХ от 2004 г. През 2014 г. специализира в Сите Интернасионал Дез-Арт Париж, Франция.

Има над 30 самостоятелни изложби. Участвал е в повече от 300 международни и национални изложби, конкурси и биеналета, където печели повече от 80 награди, над 20 от тях – първи.

Негови творби присъстват в музеи и частни колекции Европа – Италия, Франция, Испания, Португалия, Великобритания, Австрия, Германия, Белгия, Нидерландия, Финландия, Чехия, Словакия, Полша, както и в Китай, Канада, Тайланд, САЩ, Япония, Малайзия и други.

Автор с разнообразни търсения в областта на печатната графика, екслибриса, артистичната рисунка, карикатурата и живописта. Активен визуален артист и преподавател по изобразително изкуство. Живее и работи в Сливен.

Очакваме ви!

На 25 юли 2024 г. (четвъртък) в Художествена галерия – Добрич се открива изложба рисунки на Борис Денев, част от фонда на художествената галерия във Велико Търново. Експозицията обхваща творби на художника на военна тематика от периода на Първата световна война. Основната линия във военновременното творчество на Борис Денев е ежедневието на обикновения войник на фронта, миговете на затишие между боевете, лишенията и несгодите, времето, когато човекът в шинел остава насаме с мислите и страховете си.

За военно-документалните рисунки на Борис Денев д-р Мартин Митев, директор на ХГ – Велико Търново пише: „Психологизмът, онова задълбочено изобразяване на душевните преживявания, препраща зрителя към мисълта за „Българския войник“, за будния поглед и запечатания спомен от моментите на ужаса, преживян от войната. С необикновена психологическа задълбоченост Денев всъщност изразява с един поглед противоречивите чувства, които вълнуват всеки войник в моментите на затишие между две битки.“

На 11 юли (четвъртък) от 18:00 ч. в Художествена галерия – Добрич Емил Миразчиев ще представи монографията – албум и сайта на група РъБ. Обемната книга събира множество съществуващи архивни, документални и визуални материали, както и изследователски текст, архивни текстове на изкуствоведи и теоретици, които са имали водеща роля в осмислянето и интерпретацията на дейността на групата, като Живка Валявичарска-основен изследовател на групата, Димитър Грозданов, Диана Попова.

Формирана в Пловдив в началото на бурната 1989-а, група РъБ оставя дълбока следа в историята като една от най-силните прояви на българското концептуално изкуство от 90-те години. Изложбите, акциите и пърформансите на група РъБ събираха цялата художествена общност и превърнаха Пловдив в своеобразна столица на концептуалното и политическо изкуство. Членове на групата са пловдивските художници Албена Михайлова, Румен Жеков, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Надя Генова, Павел Алберт, Моника Роменска и Венета Маринова.

Въпреки нейния принос и влияние в сцената на съвременните визуални изкуства, явлението „РъБ“ досега остава маргинализирано в наложилите се наративи за съвременното изкуство в България. Група „Ръб“ има силно присъствие в артистичния живот на България в преломни исторически моменти и е повлияла в естетически и идеен план на много млади автори. Изявите на групата, както в зала, така и в публично пространство, променят нагласите и разбирането на публиката, свикнала с конвенционалните изложби и галерии.

Записки и документи от 1989 и началото на 1990 показват, че група „РъБ“ не е създадена като естетическа платформа, а като политическа позиция на група млади творци от Пловдив, желаещи да се разграничат от официалното ДПХ (Дружество на пловдивските художници), и да променят обществото. Представянето на книгата ще бъде съпроводено от камерна изложба с творби на групата.

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!

Enable Notifications OK No thanks