На 25 юли 2024 г. (четвъртък) в Художествена галерия – Добрич се открива изложба рисунки на Борис Денев, част от фонда на художествената галерия във Велико Търново. Експозицията обхваща творби на художника на военна тематика от периода на Първата световна война. Основната линия във военновременното творчество на Борис Денев е ежедневието на обикновения войник на фронта, миговете на затишие между боевете, лишенията и несгодите, времето, когато човекът в шинел остава насаме с мислите и страховете си.

За военно-документалните рисунки на Борис Денев д-р Мартин Митев, директор на ХГ – Велико Търново пише: „Психологизмът, онова задълбочено изобразяване на душевните преживявания, препраща зрителя към мисълта за „Българския войник“, за будния поглед и запечатания спомен от моментите на ужаса, преживян от войната. С необикновена психологическа задълбоченост Денев всъщност изразява с един поглед противоречивите чувства, които вълнуват всеки войник в моментите на затишие между две битки.“

На 11 юли (четвъртък) от 18:00 ч. в Художествена галерия – Добрич Емил Миразчиев ще представи монографията – албум и сайта на група РъБ. Обемната книга събира множество съществуващи архивни, документални и визуални материали, както и изследователски текст, архивни текстове на изкуствоведи и теоретици, които са имали водеща роля в осмислянето и интерпретацията на дейността на групата, като Живка Валявичарска-основен изследовател на групата, Димитър Грозданов, Диана Попова.

Формирана в Пловдив в началото на бурната 1989-а, група РъБ оставя дълбока следа в историята като една от най-силните прояви на българското концептуално изкуство от 90-те години. Изложбите, акциите и пърформансите на група РъБ събираха цялата художествена общност и превърнаха Пловдив в своеобразна столица на концептуалното и политическо изкуство. Членове на групата са пловдивските художници Албена Михайлова, Румен Жеков, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Надя Генова, Павел Алберт, Моника Роменска и Венета Маринова.

Въпреки нейния принос и влияние в сцената на съвременните визуални изкуства, явлението „РъБ“ досега остава маргинализирано в наложилите се наративи за съвременното изкуство в България. Група „Ръб“ има силно присъствие в артистичния живот на България в преломни исторически моменти и е повлияла в естетически и идеен план на много млади автори. Изявите на групата, както в зала, така и в публично пространство, променят нагласите и разбирането на публиката, свикнала с конвенционалните изложби и галерии.

Записки и документи от 1989 и началото на 1990 показват, че група „РъБ“ не е създадена като естетическа платформа, а като политическа позиция на група млади творци от Пловдив, желаещи да се разграничат от официалното ДПХ (Дружество на пловдивските художници), и да променят обществото. Представянето на книгата ще бъде съпроводено от камерна изложба с творби на групата.

На 4 юли 2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложбата „Тихи книги“, със съдействието на Унгарския културен институт в София.

Колекцията обхваща над 40 творби – както оригинали, така и репродукции на илюстрации на Тюнде Андраш, Агнеш Бертоти, Борока Чиби, Естер Година, Александра Грела, Юли Яшди, Тибор Карпати, Юли Литкеи, Габриела Макулт, Мариан Мараи, Кристина Марош, Кинга Рофус, Бори Руткаи, Фани Шипош, Даниел Синваи, Атила Щарк. Посетителите ще могат да видят издавани по цял свят тихи книги на егерската библиотека „Шандор Броди“, 18 дизайнерски неми книги на издателство „Чимота“, както и 3 лего-инсталации. Изложбата подхожда към жанра от две посоки: представя тихите книги като книги и илюстрациите в тях като произведения на изобразителното изкуство. Подборът е на унгарските куратори Емеше Ревес – изкуствовед, Ерика Пауер – библиотекар в отдел за детски книги и Жужана Блашке – арт мениджър.

Какво представлява „тихата книга“? На английски с израза silent book или тиха книга се обозначават книгите, които представят една свързана история без писан текст. Наименованието насочва към липсата на текст за четене, макар че историите, развиващи се чрез езика на картинките, могат да бъдат разказани както на глас, така и наум. Тези истории могат да бъдат добре познати разкази, като приказките на братя Грим, а могат да бъдат и авторски, измислени от художника. Жанрът не е обвързан с възраст и може да се отнася за малки деца или да разказва сложни истории на възрастните.

От името на Унгарския културен институт на откриването ще присъстват г-жа Ева Бедеч – асистент и финансов деловодител към Унгарския културен институт и д-р Ласло Бедеч – лектор в СУ „Св. Кл. Охридски“.

Заповядайте!

На 27 юни 2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба с илюстрации от книги на изд. „Точица“ „Мисли, преди да пораснеш“.

Кирил Златков, Миглена Папазова, Ясен Григоров, Сияна Захариева, Пенко Гелев, Калина Мухова, Вяра Бояджиева, Милена Вълнарова, Мила Янева-Табакова, Юлиян Табаков, Анелия Пашова, Анна Цочева, Анна Георгиева, Аля Маркова и Ина Христова представят книги, издавани от създаването на „Точица“ през 2010 г. досега. Книги за мълчанието и за умението да говориш, светове на реалното и на въображаемото, на видимото и на отсъстващото. Надяваме се, че те ще заговорят едновременно и на днешните деца, и на онези, които малко необмислено са пораснали.

Селекцията от илюстрации е дело на Мариета Ценова. Изложбата се осъществява с подкрепата на програма „Създаване“ на Национален фонд „Култура“. Заедно с нея ще бъдат проведени творчески ателиета със Зорница Христова и Ясен Григоров. На тях децата ще имат възможността да измислят и нарисуват свой необикновен „домашен любимец“. Може би той ще стане техен въображаем приятел?

Когато детето и възрастният разговарят между две корици, възрастният пита детето, което е бил: „Какво научи, докато растеше?“
И много му се иска да е научил нещо, нещо ценно, което да каже на сегашните деца. Обаче детето, което е бил, мъничко му се смее. И като се вслушва в него, възрастният също се разсмива. Защото най-важните неща, които знае, ги знае от детето.

Художниците, представени в изложбата с илюстрации от книгите на „Точица“, представят различни моменти от този разговор между малкото и голямото. Повече от двайсет художници намират своя път към общуването с децата през книгите и през образите. Всеки от тях разказва една история, един сюжет – свързани с тези на книгата, но и съдържащи размислите на своя автор за свободата, за смеха, за вниманието към света или обратно, за радостното невнимание на въображението. За това колко приятна може да бъде хармонията между отделните елементи – и колко живително може да бъде нарушаването на тази хармония!

От 27 юни до 22 юли в залите на Художествена галерия – Добрич ще можете да се запознаете с изкуството на илюстрацията с „Мисли, преди да пораснеш: изложба с илюстрации от книги на изд. „Точица“ „Мисли, преди да пораснеш“ и изложбата „Тихи книги“ на Унгарския културен институт в София (от 4 юли). Очакваме ви!

На 6 юни 2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в две от залите на Художествена галерия – Добрич се открива изложба на Христо Господинов – Печката (1945 – 2003).

Христо Господинов – Печката е роден на 6 май 1945 година в с. Краище.

За рисуването го открива Тодор Балев, макар че е по-малък от другите му ученици. Без одобрението на баща си заминава за София и е приет в Софийската художествена гимназия „Илия Петров“. През 1972 г. завършва специалност „Приложна графика“ в Художествената академия София в класа на проф. Александър Поплилов. В периода 1972 – 1987 г. е главен експерт по оформление на градската среда и художествения синтез с архитектурата и главен художник на град Добрич.

Владее всички технологии в областта на изобразителните изкуства – метал, дърво, камък, гоблен, графика в материал, грънчарско колело.

Христо Господинов има 15 самостоятелни изложби и участия в 12 общи национални изложби в София, Варна, Добрич, Пловдив, Стара Загора на графика, цветна рисунка и рисувана керамика. Участва в международното биенале на графиката във Варна, както и в самостоятелни и колективни изложби в чужбина – Русия и Италия. Последната му самостоятелна изложба – рисувана керамика е в Сан Луи – Франция. Отделни негови творби са притежание на частни галерии във Франция, Германия, САЩ, Швеция, Холандия, Русия, Япония и др.

Яйце от крава, мляко от кокошка

9 май – 4 юни 2024

откриване: 9 май 2024, 18.00 часа,

Художествена галерия – Добрич

Съвместната изложба на Желко Терзиев, Калина Димитрова и Красимир Терзиев в Художествена галерия – Добрич представя селекция от творби, създадени в периода 2000 г. – 2024 г., които с различни прийоми и в различни аспекти свързват тревогите на деня с дълги исторически перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и вграждане в колективното въображаемо. Вместо сигурността на традиционния свят на изкуството, в който произведенията заемат своите отредени места – на стената и на постамента, изложбата предлага обекти, които объркват и усложняват тези традиционни представи. Маслената боя, примесена с восък (както това са правили египетските майстори на енкаустиката), се превръща в материал за отливане на скулптура (Желко Терзиев, “Обект на цвета”, 2015). Прозрачният плексиглас придобива възможности за възстановяване на корените на изсъхнало дърво (Калина Димитрова, “Фантоми II”, 2022). Кората на дърво, отделена от ствола, се оказва единствената останала репрезентация на вида, превърнат в материал за огрев (Красимир Терзиев, “Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)”, 2023). С тези странни техники и трансформации на материали авторите в изложбата се опитват да съберат развързаните краища на сложния свят, който обитаваме, в който няма по-важни и по-незначителни неща. Интелектуалните обобщения са преплетени със забавленията на комиксовите герои (Желко Терзиев, “Посланието не е медията II”, 2000), грижата за оцеляването в период на глобална пандемия с илюзията за дома като Ноев ковчег (Красимир Терзиев, “Фантазии от убежището”, 2022), блясъкът на синтетичните материали с тревогите около унищожението на биосферата на планетата (Калина Димитрова, “Равновесие”, 2022).

Заглавието на изложбата идва от румънска поговорка, която дядото на Желко и Красимир Терзиеви (род на преселници от Северна Добруджа) разказва в тяхното детство – поговорка, която след толкова години се оказва ключ към разглеждането на тази изложба.

Желко Терзиев завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев и Андрей Даниел, а през 2005 г. – магистърска степен в класа по Нови медии на Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.

Има самостоятелни изложби в галерия „Ирида“, галерия „Пистолет“ и клуб „Осмата топка“.

Участвал е в изложби в Proect Donau (Карлсруе), в галерия „Академия“, галерия „Райко Алексиев“, СГХГ, NBSP Gallery (Париж), Фестивала на австрийския филм „Diagonale“ (Виена), XI Биенале на младите художници от Европа и Средиземноморието (Атина).

През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf Award.

Калина Димитрова е родена през 1975 г. в Габрово. Има магистърска степен по стенопис в Националната художествена академия – София, 2002. Работи с обекти, фотография, видео, живопис и рисункa. Сред самостоятелните ѝ изложби са „Звездни кожи и фантоми” (галерия „Харта“, София, 2023), „Фантоми” III (Collect Gallery, Истанбул, 2023), „01100011 01101000 01110010 01101001 01110011 01110100 01101101 01100001 01110011”, (галерия „+359“, София, 2020), „Биофилия” (галерия „Credo Bonum“, София, 2020).

Участва в множество групови проекти, сред които „Вечно завръщане” (галерии „Пунта и Поста“, София, 2023), „Bios Polis” (Station Contemporary Art Gallery, Братислава, Словакия), „Check In” (Collect Gallery, Истанбул, Турция, 2022) „Да колекционираш съвременно изкуство, колекция Владимир Илиев“ (Национална художествена галерия, София, 2021), „Хербариумът като място за съхранение на идеи” (Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство, София, 2021) „Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност“ (галерия „Райко Алексиев“, 2020), „Изображението вече не е налично“ (ИСИ-София, 2017), „Фрагментирани истории“ (Der Verein Berliner Künstler, Берлин, 2017), Vienna Contemporary – Focus Bulgaria (Виена, Австрия, 2015).

Красимир Терзиев (роден в Добрич, 1969 г.) е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразителното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки “хардуер”.

Терзиев има докторска степен по „Културна антропология“ от Софийския университет (2012), където понастоящем преподава, и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997), където преподава от 2008 до 2016.

Негови произведения са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM (Париж), Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija (Любляна), Art Collection Telekom (Бон), Софийска градска художествена галерия, Kunstsammlung Hypovereinsbank (Мюнхен) и др.

Носител на Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“ (2011) и наградата за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф“ (2007).