На 6 юни 2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в две от залите на Художествена галерия – Добрич се открива изложба на Христо Господинов – Печката (1945 – 2003).

Христо Господинов – Печката е роден на 6 май 1945 година в с. Краище.

За рисуването го открива Тодор Балев, макар че е по-малък от другите му ученици. Без одобрението на баща си заминава за София и е приет в Софийската художествена гимназия „Илия Петров“. През 1972 г. завършва специалност „Приложна графика“ в Художествената академия София в класа на проф. Александър Поплилов. В периода 1972 – 1987 г. е главен експерт по оформление на градската среда и художествения синтез с архитектурата и главен художник на град Добрич.

Владее всички технологии в областта на изобразителните изкуства – метал, дърво, камък, гоблен, графика в материал, грънчарско колело.

Христо Господинов има 15 самостоятелни изложби и участия в 12 общи национални изложби в София, Варна, Добрич, Пловдив, Стара Загора на графика, цветна рисунка и рисувана керамика. Участва в международното биенале на графиката във Варна, както и в самостоятелни и колективни изложби в чужбина – Русия и Италия. Последната му самостоятелна изложба – рисувана керамика е в Сан Луи – Франция. Отделни негови творби са притежание на частни галерии във Франция, Германия, САЩ, Швеция, Холандия, Русия, Япония и др.

Подарете на децата си едно пълноценно лято с нови знания, цветни преживявания и приятелства!

През лятната ваканция ХГ – Добрич отново предлага арт занимания, подходящи за деца от 6 до 18 години.

Започваме от 3 юни до края на м. август. Със заниманията по моделиране, рисуване и живопис ще запознаем децата с интересни техники и различни изразни средства в изобразителните и пластични изкуства. Материалите се осигуряват от ХГ – Добрич.

ВСЕКИ РАБОТЕН ДЕН ОТ 10:30 ДО 11:30 ЧАСА.

Понеделник и вторник – рисуване в изложбените зали, запознаване с постоянната експозиция и творчески експерименти по произведения от нея.

Сряда – ден за нови знания, запознаване с видове и стилове в изобразителното изкуство, художници, паметници на световната и българската художествена култура от древността до наши дни.

Четвъртък – завършване на рисунките от сряда и нови експерименти с различни материали.

Петък – моделиране с глина.

Без предварително записване!

Вход 2 лв.

Телефон за контакт: 0876 757 490

Заповядайте!

В Европейската нощ на музеите – 18 май 2024 г. – ви очакваме в Художествена галерия – Добрич.

От 12:00 ч. до 23:00 ч. посетителите могат да разгледат постоянната експозиция на галерията – „Живопис“, „Скулптура“, „Хартията“, „Златото на Добруджа“.

Очаквайте още:

Съвместната изложба „Яйце от крава, мляко от кокошка“ на Желко Терзиев, Калина Димитрова и Красимир Терзиев.

В 13:00 ч. започва изложбата на ученици от СУ „Св. Кл. Охридски“, професия „Графичен дизайн“.

Малките любители на изобразителното изкуство ще рисуват „Балонени фантазии“ в пространството пред галерията от 15:00 ч. до 17:00 ч.

Очакват ви необичайни преживявания с добавена реалност и виртуално триизмерно рисуване (16:00-18:00 ч. и 18:00-19:00 ч.) със специалните ни гости Светослава Георгиева и Добри Джуров от Under One Roof Collective .

Какво се крие зад вратите на хранилищата, в които се съхраняват творбите извън постоянната ни експозиция, как се поддържа и опазва фондът на една галерия? Ще разберете от главните ни уредници по време на двата тура из хранилищата на ХГ – Добрич от 15:00 ч. и 19:00 ч.

Нощта на музеите се провежда при отворени врати. Заповядайте!

Яйце от крава, мляко от кокошка

9 май – 4 юни 2024

откриване: 9 май 2024, 18.00 часа,

Художествена галерия – Добрич

Съвместната изложба на Желко Терзиев, Калина Димитрова и Красимир Терзиев в Художествена галерия – Добрич представя селекция от творби, създадени в периода 2000 г. – 2024 г., които с различни прийоми и в различни аспекти свързват тревогите на деня с дълги исторически перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и вграждане в колективното въображаемо. Вместо сигурността на традиционния свят на изкуството, в който произведенията заемат своите отредени места – на стената и на постамента, изложбата предлага обекти, които объркват и усложняват тези традиционни представи. Маслената боя, примесена с восък (както това са правили египетските майстори на енкаустиката), се превръща в материал за отливане на скулптура (Желко Терзиев, “Обект на цвета”, 2015). Прозрачният плексиглас придобива възможности за възстановяване на корените на изсъхнало дърво (Калина Димитрова, “Фантоми II”, 2022). Кората на дърво, отделена от ствола, се оказва единствената останала репрезентация на вида, превърнат в материал за огрев (Красимир Терзиев, “Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)”, 2023). С тези странни техники и трансформации на материали авторите в изложбата се опитват да съберат развързаните краища на сложния свят, който обитаваме, в който няма по-важни и по-незначителни неща. Интелектуалните обобщения са преплетени със забавленията на комиксовите герои (Желко Терзиев, “Посланието не е медията II”, 2000), грижата за оцеляването в период на глобална пандемия с илюзията за дома като Ноев ковчег (Красимир Терзиев, “Фантазии от убежището”, 2022), блясъкът на синтетичните материали с тревогите около унищожението на биосферата на планетата (Калина Димитрова, “Равновесие”, 2022).

Заглавието на изложбата идва от румънска поговорка, която дядото на Желко и Красимир Терзиеви (род на преселници от Северна Добруджа) разказва в тяхното детство – поговорка, която след толкова години се оказва ключ към разглеждането на тази изложба.

Желко Терзиев завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев и Андрей Даниел, а през 2005 г. – магистърска степен в класа по Нови медии на Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.

Има самостоятелни изложби в галерия „Ирида“, галерия „Пистолет“ и клуб „Осмата топка“.

Участвал е в изложби в Proect Donau (Карлсруе), в галерия Академия“, галерия „Райко Алексиев“, СГХГ, NBSP Gallery (Париж), Фестивала на австрийския филм „Diagonale“ (Виена), XI Биенале на младите художници от Европа и Средиземноморието (Атина).

През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf Award.

Калина Димитрова е родена през 1975 г. в Габрово. Има магистърска степен по стенопис в Националната художествена академия – София, 2002. Работи с обекти, фотография, видео, живопис и рисункa. Сред самостоятелните ѝ изложби са „Звездни кожи и фантоми” (галерия „Харта“, София, 2023), „Фантоми” III (Collect Gallery, Истанбул, 2023), „01100011 01101000 01110010 01101001 01110011 01110100 01101101 01100001 01110011”, (галерия „+359“, София, 2020), „Биофилия” (галерия „Credo Bonum“, София, 2020).

Участва в множество групови проекти, сред които „Вечно завръщане” (галерии „Пунта и Поста“, София, 2023), „Bios Polis” (Station Contemporary Art Gallery, Братислава, Словакия), „Check In” (Collect Gallery, Истанбул, Турция, 2022) „Да колекционираш съвременно изкуство, колекция Владимир Илиев“ (Национална художествена галерия, София, 2021), „Хербариумът като място за съхранение на идеи” (Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство, София, 2021) „Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност“ (галерия „Райко Алексиев“, 2020), „Изображението вече не е налично“ (ИСИ-София, 2017), „Фрагментирани истории“ (Der Verein Berliner Künstler, Берлин, 2017), Vienna Contemporary – Focus Bulgaria (Виена, Австрия, 2015).

Красимир Терзиев (роден в Добрич, 1969 г.) е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразителното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки “хардуер”.

Терзиев има докторска степен по „Културна антропология“ от Софийския университет (2012), където понастоящем преподава, и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997), където преподава от 2008 до 2016.

Негови произведения са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM (Париж), Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija (Любляна), Art Collection Telekom (Бон), Софийска градска художествена галерия, Kunstsammlung Hypovereinsbank (Мюнхен) и др.

Носител на Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“ (2011) и наградата за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф“ (2007).

През месец април „Работилница за въображение“ посетиха малки и големи ученици от Добрич, от община селска и гости от Хърватия. Месеца започна с „Пролетна ваканция в галерията“- разнообразни занимания за деца от всички възрасти. Включихме се и в „Седмицата на здравето“. Моделиране с глина, изкуството на колажа, акварел, плакат и отливане на ръчна хартия са сред темите през месеца. В деня на рецилкирането изработихме птички от ролки картон, а стената за рисуване в ХГ – Добрич грейна с пролетен пейзаж по картината „Пролет край Варна“ на Янко Маринов от фонда на галерията. Във „Великденски работилници“ творихме украса за градска среда и декорация за дома. Завършихме месеца с изложба на детски рисунки на тема „Великден“ във фоайето на галерията.

На 11.04.2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Художествена галерия – Добрич представя изложбата живопис на Яна Костадинова „Състояние на цвета“.

Проф. д-р Яна Костадинова е родена на 9 януари 1972 г. През 1996 г. завършва специалност „Сценография” в Националната художествена академия. Ръководител е на катедра „Мода”  на НХА с дисциплини „История на костюма”, „Стил и мода”. Тя е доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства.  Има богата биография като сценограф на театрални постановки  – част от тях са реализирани на сцената на Пловдивския драматичен театър, работила е и за Варненския театър, НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, Добричкия театър.  Има множество самостоятелни изложби, както и участия в биеналета и значими международни изложби и форуми.

„Когато сезоните се сменят.

Когато дните идват и си отиват, за да оставят следа върху платното на спомените.

Когато времето върви все напред, а капиталът, който оставя след себе си, е творческа смелост.

Когато погледът е настроение, защото всяка гледка е емоция.

Когато изразът е по-голям от думите.

Когато цветът е точката, в която мозъкът се слива с Вселената.“ (Пол Сезан).

Тогава се разкрива състоянието на цветовете.

И всяко усещане е предизвикателство и всяка маска – нелеко решение.

Защото всичко е възможно, но невъзможното е онова, което търсим.

В това състояние цветовете се гонят, за да стигнат до себе си и да намерят чистите отговори в една въображаема реалност.“          

(Проф. д-р Яна Костадинова)

От 08.04.2024 г. вХГ-Добрич ценителите на изкуството, граждани и гости на града ни могат да разгледат представените в изложбата „Годишнини“ – графика и рисунка от фонда на галерията.

Експозицията, която екипът на галерията представя в зала 2, включва 23 графични творби на четирима художници с различни изобразителни принципи и естетика – Зафир Йончев, Атанас Нейков, Любомир Йорданов и Георги Пенчев,чийто юбилей отбелязваме тази година. Селекцията проследява процесите и тенденциите в графичното изкуство през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век – периодът, в който са създадени творбите от графичния фонд, представени в изложбата, насочвайки вниманието на зрителя към художествената среда, формирала творческата индивидуалност на всеки от авторите.

ЗАФИР ЙОНЧЕВ (1924 – 2006)

Роден на 10 февруари 1924 г. в Самоков. Детството му минава край езерата и върховете на Рила, както и в махалата Крискър, откъдето е и псевдонимът на баща му – художника Христо Йончев. Творчеството му е вдъхновено от българската историческа тематика и патриархалния живот на Самоков в миналото. Преминал през академичната школа, художникът се връща към откритията на старите майстори и израства като познавач на традиционните техники на българската графика. Предците му са сред най-известните самоковски родове, от които носи възрожденския дух и той не го напуска до сетния му дъх на 14 декември 2006 г.

Зафир Йончев или Зефо, както го наричат в родния му град, е живата връзка между високите пориви на Възраждането, чийто център е Самоков, и съвременното изкуство. През 1953 г. завършва графика в Художествената академия при проф. Веселин Стайков, и става член на Съюза на художниците. От 1954 до 1972 г. е преподавател, умдрукер /печатар/ в Художествената академия и секретар на Съюза на българските художници. През 1973 г. създава Графичната база в Самоков.

„Зафир Йончев създаде съвременната иконография на възрожденска тема. Към достойнствата на неговото изкуство трябва да се добави и техническото съвършенство и добросъвестност – уроци, получени отново от школата на щампарите.“ (Бисера Йосифова)

АТАНАС НЕЙКОВ (1924 – 2003)

Роден в София на 30 май 1924 г. Учи и завършва Италианския кралски колеж. През 1948 г. завършва Художествената академия – „Декоративно изкуство“ при проф. Кирил Цонев и „Живопис“ при проф. Дечко Узунов.

Работи живопис, графика, пространствено оформление, промишлен дизайн на кристално стъкло. Дизайнер е на „Грацци Кристали”, Модена, Италия – водеща фирма в проектирането и изграждането на структури и мебели от кристално стъкло, осъществила и Центъра „Помпиду“ и Лувъра в Париж.

Организира самостоятелни изложби в Берлин, Краков, Милано, Брюксел, Париж, Модена, Болоня, Капри, Парма, Хелзинки, Верона.

Проектирал е пространствените оформления на Националния исторически музей – София, Галерията за чуждестранно изкуство заедно със Светлин Русев, къщите-музеи на Дечко Узунов и Ненко Балкански в Казанлък, художествени галерии, сред които е и Художествената галерия в Добрич.

Учредител и секретар на секция „Графика” в СБХ, дългогодишен директор на Градската художествена галерия и директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

„…съвременният художник трудно би могъл да бъде искрен, ако неговият говор не носи познанието на всичко, което е опита на пластическия език на нашето време.“ (А. Нейков)

ЛЮБОМИР ЙОРДАНОВ (1934 – 2012)

Роден на 18 юли 1934 г. в Бургас. Потомък е на род, дал едни от последните възрожденски и следосвобожденски зографи. Още като ученик, заедно с баща си рисува на пленери и изучава природата. Домът им често е посещаван от творци като Борис Денев, Марио Жеков, Преслав Кършовски, Александър Мутафов и др. През 1953 г. е приет в Художествената академия, специалност „Сценография“ при проф. Иван Пенков. През 1960 г. специализира графика в „Интерграфик“, Германия.

Активно участва в театралния живот на София и реализира сценографиите на поредица успешни постановки в Народния театър. През 1961 г. постъпва като главен художник в Българска национална телевизия. Името му се свързва с началото на телевизионната сценография и за период от 32 години реализира над 1000 постановки. От 1965 г. участва във всички национални и международни форуми – биеналета и общи изложби в своята област. Представя самостоятелни изложби в чужбина – Сиена, Берлин, Авиньон, Виена, Леверкузен, Мадрид, Рим.

Преподава графични техники в ателието по графика към катедра „Илюстрация“ в Художествената академия в София. Член е на ръководството на секция „Графика“ към СБХ и на Държавната комисия по пространствено оформление, дизайн и графика.

„…Темите в литографиите, са пречупени през изработения от него, още през 70 – те години на ХХ век, графичен изказ, характерен с особена стилизация на формите, гъвкави линии с елементи на арабеска, накъсани ритми и колоритна наситеност, предизвикателен спрямо доминиращата в тези десетилетия традиционна черно – бяла графика.“ (Аксиния Джурова)

ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ (1924 – 2014)

Роден на 27 април 1924 г. в Сливен. В училище открива удоволствието от рисунката, интересува се и експериментира с техники и похвати в изобразителното изкуство. Първата му самостоятелна изложба е през 1942 г. в малък салон на читалище “Зора”.

През 1946 г. Георги Пенчев е приет в Художествената академия в София, специалност „Живопис“, в класа на професорите Дечко Узунов и Илия Петров. След завършване на обучението си през 1951 г. се насочва към оформянето на книги и списания, към черната и цветна графика, офорт и гравюра на надлъжно дърво. За формиране на яркия му творчески почерк  голяма роля има личният му контакт с по-възрастните тогава художници Петър Младенов, Васил Бараков, Цанко Лавренов, Борис Ангелушев, Димитър Гюдженов и от по-новото поколение – Методи Митев, Иван Миланов, Кирил Лазаров, Атанас Райков, Димитър Ковачев, Борис Ненов, Иван Кирков, Димитър Казаков, Генко Генков.

„Добре е, когато в творбата се чувства искрено споделяне, като шепот или изповед. Тогава казваме, че разбираме художника…” (Георги Пенчев)

„Творческата биография на Георги Пенчев е свързана преди всичко с графиката. Той се увлича по металната гравюра и гравюра на дърво. Творецът е особено впечатлен от попивността на дървото, неговата топлота и смекчаване на острата граница. Отпечатъците му се различават чувствително от традиционната гравюра на дърво, особено когато въвежда и цвета като компонент при печатането.“ (Виолета Тодорова)

През Март рисувахме цветя, птички и пролетни пейзажи. Материалите са различни – акварел, темпера, акрил, цветна хартия. В заниманията посветени на 8 март с много любов и старание децата декорираха подложки за чаша, изработиха картички и рисуваха букети.

 „Чудни птички“ е занимание – игра с цветовете и техните многобройни нюанси, получени само от основните и ахроматичните цветове. По-големите ученици се запознаха с изкуството на плаката с акцент върху творбите на един от най-изявените български плакатисти Людмил Чехларов.

На 21 март 2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива седмата Международна изложба „Изкуството и ние днес“ на румънския куратор Дан Тудор Труйка. Експозицията включва творби на съвременното изобразително изкуство от 21 художници от Румъния, Унгария, Испания, Молдова и Гърция, сред които са вече познатите на посетителите в Художествена галерия – Добрич имена на Евангелия Така, Василе Сарачи, Аурелия Матей, Елена Даскалеску и др. Ценителите ще могат да видят и работите на Ботар Ласло, Мариана Данкау, Юлиан Мита, Ана Оприсореану и др. Селекцията представя пред добричката публика различни тенденции, търсения и техники в съвременното изкуство, чрез които творците отправят своите визуални послания.

За пръв път проектът “Изкуството и ние днес” бе представен в Художествена галерия – Добрич през 2018 г. с графики, живопис, декоративни пана, скулптури.

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!

Enable Notifications OK No thanks